Oct 15, 2014, 11:03 AM

Есенно

  Poetry » Love
804 0 1

не съм те целувала от

предишното пожълтяване на

листата;

местата,

на които редовно се срещаме, 
са единствено сънищата ми;

съжалявам;

обещавам,

че след есен и половина ще ти

позволя да ме гледаш в

очите;

мъглите,

в които ще крием 

откраднатните целувки, ще се

издигат;

ще мигат

клепачите, мигли до мигли;

ще настъпи 

лято,
когато

тъкмо ще съм се влюбила

в теб за пореден

път;

светът

не е обагрен в зеленото на

очите ти - летен

нюанс;
няма баланс
между сезоните ми

откакто те 

няма; 
все есен е,

а всяка есен е предназначена

за двама 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. С. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...