Свивам в кок разпилени от есенен вятър коси, а бодливите кестени ползвам за шнола, изпращам с тъга и последните златни лъчи,
приседнала леко на пейката стара на двора.
Вятърът дърпа на слънчево зайче уши, а то по листите подскача закачливо. Настръхнало птиче от клонче събаря игли и с поглед ги преследва боязливо.
В краката ми шушнат опадали сухи листа- Време и Есен тъкат си прекрасни килими. С носталгия махам на нежните птичи ята- ще ги срещна отново, само здраве да има!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!