petinka67 (Петя Кръстева) petinka67 (Петя Кръстева)
10 455
Oct 10, 2012, 11:48 PM

Есенно

1.9K 0 36

Свивам в кок разпилени от есенен вятър коси,
а бодливите кестени ползвам за шнола,
изпращам с тъга и последните златни лъчи,

приседнала леко на пейката стара на двора.


Вятърът дърпа на слънчево зайче уши,
а то по листите подскача закачливо.
Настръхнало птиче от клонче събаря игли
и с поглед ги преследва боязливо.


В краката ми шушнат опадали сухи листа-
Време и Есен тъкат си прекрасни килими.
С носталгия махам на нежните птичи ята-
ще ги срещна отново, само здраве да има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0