Есенно
ЕСЕННО
По
жълти
листове
без цел вървя
с унила крачка
и
следвам
слепешком,
без страст зова
на дърта врачка.
Тя
шепне
купища
мечти без срам,
които ужким
са
мои,
ала аз
отдавна знам,
че те са шушки
без
стойност,
хвърлящи
душата в мрак
с надежда зрънце,
че
утре
може би
над моя праг
ще грейне Слънце…
(Прах,
празни
работи,
звезди безброй
и прави вери…
Все
диря,
но до днес
за мен покой
не се намери!)
А
тази
врачка е
умът ми луд,
с листа затрупан
и
с листи
със слова
на жалък шут,
стулèн в хралупа...
28.10.2021, 23:06, Горно Дряново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
