22.02.2008 г., 15:26

Есенно

Поезия » Друга

675 0 5

Луната вае кестени в есенната тишина,на струни сребърни обесениувисват моите слова.Черни птици в клонитеулавят този миг,когато занемява словото и мъртво пада... с вик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

freedom (Росица)

И този стих е хубав...Поздрав!!!

2008-02-25T22:24:41+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Страшно ми хареса!
с обич, Стоян.

2008-02-24T11:36:32+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Интересен есенен стих!

2008-02-23T18:11:45+02:00
3y3ka (Зузка)

Много ми хареса!!!

2008-02-22T19:31:35+02:00
ananke (Радослав Смилков)

"когато занемява словото
и мъртво пада... с вик."
Интересно попадение!

2008-02-22T16:05:52+02:00