Есенно
Заблестяха в златно листове отронени.
Заваля, дълго чакан, есенният дъжд.
Изми улиците от летните ни спомени
и земята сякаш грейна изведнъж.
Дърветата облякоха новите одежди,
изморени лястовици тръгнаха на юг,
а с тях отлитнаха и старите надежди,
изтекли като капки през стария капчук.
Есенно. И топло. И прохладно-тъжно.
Сякаш че си тръгва някой скъп другар.
Спри, не тръгвай, лято, още си ми нужно!
Запази във шепа спомена ми стар...
Изплъзна се през пръсти лятната усмивка.
Зная, че това е вечен кръговрат.
И заспа светът под есенна завивка,
рисувайки в съня си летен звездопад...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
