Oct 3, 2011, 7:49 PM

Есенно

  Poetry
925 0 11

Заблестяха в златно листове отронени.

Заваля, дълго чакан, есенният дъжд.

Изми улиците от летните ни спомени

и земята сякаш грейна изведнъж.

Дърветата облякоха новите одежди,

изморени лястовици тръгнаха на юг,

а с тях отлитнаха и старите надежди,

изтекли като капки през стария капчук.

Есенно. И топло. И прохладно-тъжно.

Сякаш че си тръгва някой скъп другар.

Спри, не тръгвай, лято, още си ми нужно!

Запази във шепа спомена ми стар...

Изплъзна се през пръсти лятната усмивка.

Зная, че това е вечен кръговрат.

И заспа светът под есенна завивка,

рисувайки в съня си летен звездопад...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...