Oct 3, 2011, 7:49 PM

Есенно 

  Poetry
733 0 11

Заблестяха в златно листове отронени.

Заваля, дълго чакан, есенният дъжд.

Изми улиците от летните ни спомени

и земята сякаш грейна изведнъж.

Дърветата облякоха новите одежди,

изморени лястовици тръгнаха на юг,

а с тях отлитнаха и старите надежди,

изтекли като капки през стария капчук.

Есенно. И топло. И прохладно-тъжно.

Сякаш че си тръгва някой скъп другар.

Спри, не тръгвай, лято, още си ми нужно!

Запази във шепа спомена ми стар...

Изплъзна се през пръсти лятната усмивка.

Зная, че това е вечен кръговрат.

И заспа светът под есенна завивка,

рисувайки в съня си летен звездопад...

© Станислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??