1.09.2009 г., 10:40 ч.

Есенно (не виждам без слънце) 

  Поезия » Друга
779 0 10

 

 

Уморих се да ти пришивам цветове.
С това бяло лице. Оголено и без листа.
Приличаш на зимно небе.
Облечи си нещо не толкова студено.
Оранжевото е топъл цвят. А го криеш
в дълбините на шепите си.
Разпилей го по себе си.
Знам, че обичаш да се рисуваш.
Погледни се в огледалното кафе на нощта.
Силно и нагарчащо е без млечното утро.
Днес няма да се събуждам. Не искам.
Уморих се да ти пришивам ръце.
Скрила си топлото на небето в кубчета лед.
Фризерът никога не е бил по-пълен.
И тези розови клонки в очите ти пак ще изгният.
Не си и помисляй за дъждове.
Не искам да плачеш.
Ако няма да се рисуваш, ела легни до мен.
Ще сънуваме портокали с мечките от Discovery.
И ще събираме цветовете. За някога.

 

 

 

© Ол Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??