1 sept 2009, 10:40

Есенно (не виждам без слънце)

  Poesía » Otra
1.1K 0 10

 

 

Уморих се да ти пришивам цветове.
С това бяло лице. Оголено и без листа.
Приличаш на зимно небе.
Облечи си нещо не толкова студено.
Оранжевото е топъл цвят. А го криеш
в дълбините на шепите си.
Разпилей го по себе си.
Знам, че обичаш да се рисуваш.
Погледни се в огледалното кафе на нощта.
Силно и нагарчащо е без млечното утро.
Днес няма да се събуждам. Не искам.
Уморих се да ти пришивам ръце.
Скрила си топлото на небето в кубчета лед.
Фризерът никога не е бил по-пълен.
И тези розови клонки в очите ти пак ще изгният.
Не си и помисляй за дъждове.
Не искам да плачеш.
Ако няма да се рисуваш, ела легни до мен.
Ще сънуваме портокали с мечките от Discovery.
И ще събираме цветовете. За някога.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...