1 сент. 2009 г., 10:40

Есенно (не виждам без слънце)

1.1K 0 10

 

 

Уморих се да ти пришивам цветове.
С това бяло лице. Оголено и без листа.
Приличаш на зимно небе.
Облечи си нещо не толкова студено.
Оранжевото е топъл цвят. А го криеш
в дълбините на шепите си.
Разпилей го по себе си.
Знам, че обичаш да се рисуваш.
Погледни се в огледалното кафе на нощта.
Силно и нагарчащо е без млечното утро.
Днес няма да се събуждам. Не искам.
Уморих се да ти пришивам ръце.
Скрила си топлото на небето в кубчета лед.
Фризерът никога не е бил по-пълен.
И тези розови клонки в очите ти пак ще изгният.
Не си и помисляй за дъждове.
Не искам да плачеш.
Ако няма да се рисуваш, ела легни до мен.
Ще сънуваме портокали с мечките от Discovery.
И ще събираме цветовете. За някога.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...