1 сент. 2009 г., 10:40

Есенно (не виждам без слънце)

1.1K 0 10

 

 

Уморих се да ти пришивам цветове.
С това бяло лице. Оголено и без листа.
Приличаш на зимно небе.
Облечи си нещо не толкова студено.
Оранжевото е топъл цвят. А го криеш
в дълбините на шепите си.
Разпилей го по себе си.
Знам, че обичаш да се рисуваш.
Погледни се в огледалното кафе на нощта.
Силно и нагарчащо е без млечното утро.
Днес няма да се събуждам. Не искам.
Уморих се да ти пришивам ръце.
Скрила си топлото на небето в кубчета лед.
Фризерът никога не е бил по-пълен.
И тези розови клонки в очите ти пак ще изгният.
Не си и помисляй за дъждове.
Не искам да плачеш.
Ако няма да се рисуваш, ела легни до мен.
Ще сънуваме портокали с мечките от Discovery.
И ще събираме цветовете. За някога.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...