Есента е сезон на домашен уют,
аромат на сладкиш със канела.
Но в очите ти пак виждам смут.
Откъде ли тъга се е взела?
Колко песни прочетохме двама?
Колко стихове изтанцувахме?
Меко ни беше дори и на слама.
Двамата с теб се римувахме.
Есента ни поднася сега огледало.
В него се вглеждаме тъй побелели.
Смята то строго със свое сметало:
от тази любов вече всичко сме взели.