5 окт. 2024 г., 15:47

Есенно огледало

588 3 7

Есента е сезон на домашен уют, 
аромат на сладкиш със канела. 
Но в очите ти пак виждам смут. 
Откъде ли тъга се е взела?

 

Колко песни прочетохме двама? 
Колко стихове изтанцувахме? 
Меко ни беше дори и на слама. 
Двамата с теб се римувахме.

 

Есента ни поднася сега огледало. 
В него се вглеждаме тъй побелели. 
Смята то строго със свое сметало:

от тази любов вече всичко сме взели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Violet 86, радвам се, че стихът Ви е докоснал
    Stiliev, да, канела и... тъга
  • Ухае на канела и тъга...
  • Вега666, Миночка, благодаря Ви. Отскоро съм в тази платформа и ми е приятно да откривам пишещи и четящи сродни души!
  • Хубав и чувствен стих. Глас и от мен.

    П.П. Благодаря, че коментирахте стиха ми " В СТУДЕНАТА НОЩ".
  • Хареса ми! Пожелавам успех!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...