Есента е сезон на домашен уют,
аромат на сладкиш със канела.
Но в очите ти пак виждам смут.
Откъде ли тъга се е взела?
Колко песни прочетохме двама?
Колко стихове изтанцувахме?
Меко ни беше дори и на слама.
Двамата с теб се римувахме.
Есента ни поднася сега огледало.
В него се вглеждаме тъй побелели.
Смята то строго със свое сметало:
от тази любов вече всичко сме взели.
© Bo Boteva All rights reserved.
The work is a contestant:
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
