Есента е сезон на домашен уют,
аромат на сладкиш със канела.
Но в очите ти пак виждам смут.
Откъде ли тъга се е взела?
Колко песни прочетохме двама?
Колко стихове изтанцувахме?
Меко ни беше дори и на слама.
Двамата с теб се римувахме.
Есента ни поднася сега огледало.
В него се вглеждаме тъй побелели.
Смята то строго със свое сметало:
от тази любов вече всичко сме взели.
© Bo Boteva All rights reserved.
The work is a contestant:
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
