23.09.2009 г., 0:48

... есенно подражание...

Поезия

762 0 23

... есенно подражание...

Клоните са голите нозе,
на слънцето, линеещо по склона,
отне ми, есен и последното листо,
в сърцето ми най-светлата икона...

Вятърът-несретник нощем реши,
със бърдото си, на мъглата булото
и голи са ми мислите... бездрешни,
обелен орех и звезда обрулена...

Потърсих сянка – някак да се скрия,
от тъпана на брулещите вопли,
а нужна ми е слънчева носия,
през зимата, която да ме топли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lonelyman (Златко Тошков)

Наистина си уловила интимния аромат на есента.

2009-09-28T00:03:53+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много красиво и нежно...

2009-09-27T23:53:23+03:00
Yuleto111 (Юлиана Асенова)

Сладураноооооооо,пак ме оставяш бездиханна!Поздрав миличка!

2009-09-27T21:12:35+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Еми така ще е - с тия цени на парното не една две ще ти ушия, да си ги сменяш и да си сияеш Много хубаво стихче, мила, макар да е тъжничко Цунки!

2009-09-25T14:44:23+03:00
mihri61 (Милко Христов)

Прииска ми се да "обруля" някоя звезда - холивудска,докато тя ми "обелва" орехчетата.Страхотна си,Танче!!!

2009-09-24T10:55:17+03:00