23.09.2009 г., 0:48 ч.

... есенно подражание... 

  Поезия
601 0 23

    ... есенно подражание...


Клоните са голите нозе,
на слънцето, линеещо по склона,
отне ми, есен и последното листо,
в сърцето ми най-светлата икона...

Вятърът-несретник нощем реши,
със бърдото си, на мъглата булото
и голи са ми мислите... бездрешни,
обелен орех и звезда обрулена...

Потърсих сянка – някак да се скрия,
от тъпана на брулещите вопли,
а нужна ми е слънчева носия,
през зимата, която да ме топли...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??