rudin (Иван Христов)
858 1444
24.10.2010 г., 23:41 ч.

Есенно утро 

  Поезия » Пейзажна
1503 0 13

 

Вън утрото бавно пред мен изсветлява

подгонило мрака в далечния друм.

Наспивам се бързо и рано си лягам

във тихо до болка след градския шум.

 

 

Протягам се сънен и бавно прекрачвам

през прага на вилата в мека трева.

В дерето, с мъглица полегнала, скача

поточе от камък и търси река.

 

 

Умивам очите си в бистрите струи

и сякаш проглеждам - отново е ден!

Товари от грижи се смъкват ненужни

и чезне далеч моя собствен Едем.

 

 

Над билото бавно се слънце въздига,

лъчите му палват огнища в листа.

Чета по дърветата есенна книга

нагоре в обрасли планински била.

 

 

Те връщат ме, вече с коси посивели,

на моето детство в щастливия свят,

на багрите есенни в пътя поели

с въздишки, отронени в тих листопад.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??