Есенно утро
Вън утрото бавно пред мен изсветлява
подгонило мрака в далечния друм.
Наспивам се бързо и рано си лягам
във тихо до болка след градския шум.
Протягам се сънен и бавно прекрачвам
през прага на вилата в мека трева.
В дерето, с мъглица полегнала, скача
поточе от камък и търси река.
Умивам очите си в бистрите струи
и сякаш проглеждам - отново е ден!
Товари от грижи се смъкват ненужни
и чезне далеч моя собствен Едем.
Над билото бавно се слънце въздига,
лъчите му палват огнища в листа.
Чета по дърветата есенна книга
нагоре в обрасли планински била.
Те връщат ме, вече с коси посивели,
на моето детство в щастливия свят,
на багрите есенни в пътя поели
с въздишки, отронени в тих листопад.
© Иван Христов All rights reserved.
