Като млечен сън зората
бухва леко над гората
и звезди лови.
Слоеве въздушни гони
после -- сякаш са питони
цели във кърви'.
Хладина и шум далечен
в този час везден предречен.
Призрачни мъгли
дръпват белите постели
на баири опустели.
Лист след лист вали.
1989 г.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени