Есента
Есента... предпоследният цикъл.
Есента... в нея капят листата.
Есента... на юг отлетяха птиците
и дъжд чука самотно в стъклата.
Есента... в нея всичко заспива.
Есента... спомени в сънища,
топлина, тишина и цветя.
Празнуват вървяните,
весели пътища...
С благодарност, живот!
Есента... моята, вече гостува.
Есента... гнезди в моята гръд.
Есента... след която ме чака,
вечна зима, нейде в млечния път.
Есента... в нея капят листата.
Есента... на юг отлетяха птиците
и дъжд чука самотно в стъклата.
Есента... в нея всичко заспива.
Есента... спомени в сънища,
топлина, тишина и цветя.
Празнуват вървяните,
весели пътища...
С благодарност, живот!
Есента... моята, вече гостува.
Есента... гнезди в моята гръд.
Есента... след която ме чака,
вечна зима, нейде в млечния път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
