Малки радости
И думите ми идват все по-чужди,
и трудно песните ми се редят.
Навярно уморените ми чувства
са тръгнали по неизвестен път.
Пристигат изгревите като неми
и някак си минават покрай мен,
а залезите мълком ми отнемат
и малкото, родено в този ден.
Еднички нощите са милостиви –
насън ми носят цъфнали мечти.
Това са малки радости. Но стигат–
поредният ми стих да се роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
