И думите ми идват все по-чужди,
и трудно песните ми се редят.
Навярно уморените ми чувства
са тръгнали по неизвестен път.
Пристигат изгревите като неми
и някак си минават покрай мен,
а залезите мълком ми отнемат
и малкото, родено в този ден.
Еднички нощите са милостиви –
насън ми носят цъфнали мечти.
Това са малки радости. Но стигат–
поредният ми стих да се роди.