eddie (Ивайло Яков)
224 2285
14.10.2006 г., 15:40 ч.

ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ 

  Поезия
668 0 14

ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ

 

В горчилка повила горящата шума,

в целунато утро от първа слана,

тежко се носят последните думи -

есенно вяли в сърце ми слова.

 

А сякаш вчера усмихна се лятно

и в очите ти грейна целият свят.

Момиче лъчисто - момичето златно,

вещаещо обич до мене довята.

 

Смълчано поглеждам пустите дни,

а нощи нахални във мен се насаждат.

Отпивам Надежда! Есента промълви ;

''...всичко замира, пак да се ражда...''

© Ивайло Яков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??