ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ
В горчилка повила горящата шума,
в целунато утро от първа слана,
тежко се носят последните думи -
есенно вяли в сърце ми слова.
А сякаш вчера усмихна се лятно
и в очите ти грейна целият свят.
Момиче лъчисто - момичето златно,
вещаещо обич до мене довята.
Смълчано поглеждам пустите дни,
а нощи нахални във мен се насаждат.
Отпивам Надежда! Есента промълви ;
''...всичко замира, пак да се ражда...''
© Ивайло Яков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
