ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ
ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ
В горчилка повила горящата шума,
в целунато утро от първа слана,
тежко се носят последните думи -
есенно вяли в сърце ми слова.
А сякаш вчера усмихна се лятно
и в очите ти грейна целият свят.
Момиче лъчисто - момичето златно,
вещаещо обич до мене довята.
Смълчано поглеждам пустите дни,
а нощи нахални във мен се насаждат.
Отпивам Надежда! Есента промълви ;
''...всичко замира, пак да се ражда...''
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Яков Все права защищены
