Есента ще обичам
Есента на живота ми чака тихо на прага...
Помъдряла и истинска не е сън,
а раздяла.
Може кратко сбогуване
със миражи и пясъчни кули...
Плувах в облаци-люляци,
в замък живях като в приказка;
но не от обич за мене измислен.
После разбрах,
че е призрачен...
Сега във ръцете ми парят сълзите
и горещо се моля да няма лъжа.
По-добре да боли,
Есента ще обичам - с побелели коси,
помъдряла и истинска...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Сергеевна Всички права запазени
