Есента на живота ми чака тихо на прага...
Помъдряла и истинска не е сън,
а раздяла.
Може кратко сбогуване
със миражи и пясъчни кули...
Плувах в облаци-люляци,
в замък живях като в приказка;
но не от обич за мене измислен.
После разбрах,
че е призрачен...
Сега във ръцете ми парят сълзите
и горещо се моля да няма лъжа.
По-добре да боли,
Есента ще обичам - с побелели коси,
помъдряла и истинска...
© Александра Сергеевна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
