линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
2.07.2009 г., 16:27 ч.

Ескиз 

  Поезия
5.0 (15)
928 1 32
Ескиз
Рисуват думите пространства и безвремия.
Палуват безпосочни страхове и студове,
а ние - простосмъртни от неверия,
помръкваме край свои или чужди грехове.
Ритмичната сезонност на словата вали
с любов или с любовен недоимък.
Пак пари шареното на мечтата. Боли -
дори когато има или няма рима.
Сълзи докоснатата онемяла нежност
в самотната небрежност. В края -
там Времето не иска и не дава Вечност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
  • persian (Петър) Да бъде
    Да бъде
  • Plevel (Силвия Илиева) Жената на гробаря
    До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...
  • slavi2002 (Слави Тодоров) ****
    **** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...
  • Barona38 (Ивайло Терзийски) Участ
    Участ На Галена Воротинцева Аз не съм твоят мъж. За беда. Чудодейство не ми е присъщо: нито ходя сре...

Още произведения »