Ескиз
Рисуват думите пространства и безвремия.
Палуват безпосочни страхове и студове,
а ние - простосмъртни от неверия,
помръкваме край свои или чужди грехове.
Ритмичната сезонност на словата вали
с любов или с любовен недоимък.
Пак пари шареното на мечтата. Боли -
дори когато има или няма рима.
Сълзи докоснатата онемяла нежност
в самотната небрежност. В края -
там Времето не иска и не дава Вечност. ...