Ескиз
Отдавна знам, децата на завоя
отгледани са сред мъгла.
Вълните бързи вишат се в прибоя.
Докосваме се в мътните стъкла.
В поле подземно няма слънчогледи.
Заглъхва ням нададеният вик.
Последните лъчи са кривогледи,
матирали залязващ слънчев лик.
И ти, любов, сърна си на небето,
побягнала сред хищните звезди.
Последвало те, пада в плен сърцето,
преди от твоя бяг да се роди.
https://www.youtube.com/watch?v=HtmV2I4Fl7Q&list=RDHtmV2I4Fl7Q&start_radio=1
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
