Есперанца
938
0
0
... забравям.
Мозайката на дните се подрежда
в албума на изминалото време
без имена, като откъснати копнежи.
В гръдта ми стенат ветровете,
донесли спомени за листопада.
Разходка по самотните алеи на болката не ми допада,
защото лабиринтът е коварен
и повече от всякога опасен.
Упойка срещу истината нямам,
а алкохолът не помага вече...
На плещите ми вечерта се свлича,
разкрила сластно цялата си прелест.
Безстрастно и критично я оглеждам,
от блудната ù красота поканен.
Макар и тъй студено нежна,
нуждая се от нейната измамност,
за да дочакам утрото...
с надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Попова Всички права запазени
