Sep 7, 2010, 10:06 PM

Есперанца 

  Poetry » Phylosophy
744 0 0
... забравям.
Мозайката на дните се подрежда
в албума на изминалото време
без имена, като откъснати копнежи.
В гръдта ми стенат ветровете,
донесли спомени за листопада.
Разходка по самотните алеи на болката не ми допада,
защото лабиринтът е коварен
и повече от всякога опасен.
Упойка срещу истината нямам,
а алкохолът не помага вече...
На плещите ми вечерта се свлича, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Random works
: ??:??