MisteriaVechna (Misteria Vechna)
250 237
17.12.2018 г., 9:13 ч.

Етап 

  Поезия
351 4 8

 Есента е в делириум 
 отъркаляна гола в снега.  
Опустошена.  
Ще изпадне в амок.
 Бели съновидения  
на отминала памет. 
Кратки слънчеви конвулсии
 отварят едното око 
във въртежната си орбита.
 Просънва ледове,  
дочува вкоренени 
молитви на семена, 
долавя пулс на зародиш.

 

© Misteria Vechna Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма какво да кажа, стискам ти ръката, виртуално 🤝
  • Ами, това зависи от гледната точка (ракурс)! Така виждам нещата, така ги коментирам.
    Това,че и други творци са на същото, като моето мнение,не пречи да си скромен!
    Но щедростта няма общо с ласкателството!
    Понякога съм безпощаден в оценките си. И нищо не спестявам, когато чета недомислици; или ги отминавам с мълчание!
    Прекалената скромност, понякога не е уместна!
  • Благодаря, Веси!
  • Прекрасно!
  • Благодаря, Стойчо и Feel ! Силни думи са това, боя се, че не ги заслужавам.
  • Много наблюдателна си! Художник, който ни предлага словесни картини на смърт и възкресение! Природен феномен, който всеки сезон ни прави зрители на преминаването в различни състояния!
    Много стойностна поетична картина!
  • Благодаря за вниманието, Роси!
    Feel, коментарът надмина написаното от мен. Непоправим ласкател си, но пък ми харесва.
  • Изключително! Омагьосана съм от лекотата, с която философски преминаваш през кръговрата на природата!
Предложения
: ??:??