17 dic 2018, 9:13

Етап

  Poesía
522 4 8

 Есента е в делириум 
 отъркаляна гола в снега.  
Опустошена.  
Ще изпадне в амок.
 Бели съновидения  
на отминала памет. 
Кратки слънчеви конвулсии
 отварят едното око 
във въртежната си орбита.
 Просънва ледове,  
дочува вкоренени 
молитви на семена, 
долавя пулс на зародиш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма какво да кажа, стискам ти ръката, виртуално 🤝
  • Ами, това зависи от гледната точка (ракурс)! Така виждам нещата, така ги коментирам.
    Това,че и други творци са на същото, като моето мнение,не пречи да си скромен!
    Но щедростта няма общо с ласкателството!
    Понякога съм безпощаден в оценките си. И нищо не спестявам, когато чета недомислици; или ги отминавам с мълчание!
    Прекалената скромност, понякога не е уместна!
  • Благодаря, Веси!
  • Прекрасно!
  • Благодаря, Стойчо и Feel ! Силни думи са това, боя се, че не ги заслужавам.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...