17 дек. 2018 г., 09:13

Етап

Поэзия

521 4 8

Есента е в делириум
отъркаляна гола в снега.
Опустошена.
Ще изпадне в амок.
Бели съновидения
на отминала памет.
Кратки слънчеви конвулсии
отварят едното око
във въртежната си орбита.
Просънва ледове,
дочува вкоренени
молитви на семена,
долавя пулс на зародиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MisteriaVechna (Misteria Vechna)

Няма какво да кажа, стискам ти ръката, виртуално 🤝

2018-12-19T12:47:37+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Ами, това зависи от гледната точка (ракурс)! Така виждам нещата, така ги коментирам.
Това,че и други творци са на същото, като моето мнение,не пречи да си скромен!
Но щедростта няма общо с ласкателството!
Понякога съм безпощаден в оценките си. И нищо не спестявам, когато чета недомислици; или ги отминавам с мълчание!
Прекалената скромност, понякога не е уместна!

2018-12-19T08:05:13+02:00
MisteriaVechna (Misteria Vechna)

Благодаря, Веси!

2018-12-19T07:45:34+02:00
Веси_Еси (Еси)

Прекрасно!

2018-12-18T16:15:05+02:00
MisteriaVechna (Misteria Vechna)

Благодаря, Стойчо и Feel ! Силни думи са това, боя се, че не ги заслужавам.

2018-12-17T21:42:36+02:00