Dec 17, 2018, 9:13 AM

Етап

  Poetry
518 4 8

 Есента е в делириум 
 отъркаляна гола в снега.  
Опустошена.  
Ще изпадне в амок.
 Бели съновидения  
на отминала памет. 
Кратки слънчеви конвулсии
 отварят едното око 
във въртежната си орбита.
 Просънва ледове,  
дочува вкоренени 
молитви на семена, 
долавя пулс на зародиш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма какво да кажа, стискам ти ръката, виртуално 🤝
  • Ами, това зависи от гледната точка (ракурс)! Така виждам нещата, така ги коментирам.
    Това,че и други творци са на същото, като моето мнение,не пречи да си скромен!
    Но щедростта няма общо с ласкателството!
    Понякога съм безпощаден в оценките си. И нищо не спестявам, когато чета недомислици; или ги отминавам с мълчание!
    Прекалената скромност, понякога не е уместна!
  • Благодаря, Веси!
  • Прекрасно!
  • Благодаря, Стойчо и Feel ! Силни думи са това, боя се, че не ги заслужавам.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...