Ето ме
Ето ме, приятели, днес, тук и сега
вперила поглед към сините небеса.
Накъде съм се запътила от заранта
към новите ми 365 дни от моите лета.
За някои съм същата, за други съм дама,
за някой съм мила, за други може би сила,
макар че дълбоко в мен аз съм си детето
мислещо плахо: какво ли ще е бъдещето?
А то бъдещето дойде и подмина ме,
съзнанието за годините не му дреме,
а аз все тичам и бързам за бъдещето,
сякаш то стои нейде и чака само мене.
Та днес поне аз няма да бързам
и със слънцето косата си връзвам
ще милвам цветята, ще чуя нечутото,
ще галя душата, ще целуна пропуснатото!
23' 05' 2021г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нивелина Бижева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
