И ето пак, от нищото

отново гръмват стихове,

този път отново "бели",

някакси невзрачни!

Но нека, щом хората четат ги,

поне за малко да не са тъй мрачни!

За красотата на света,

която в моя земен път

открих, било тя зрима ли, или незрима!

За свежестта на утрото,

тъй ярко и червено,

което нежно с пръстите си гали,

момиче и момче,

току-що заспали!

И той ще се събуди и ще я погледа

така, както прави всяка заран!

Косите черни, кожата й  бледа...