Jan 5, 2010, 6:48 PM

Ето пак

  Poetry
605 0 0

И ето пак, от нищото

отново гръмват стихове,

този път отново "бели",

някакси невзрачни!

Но нека, щом хората четат ги,

поне за малко да не са тъй мрачни!

 

За красотата на света,

която в моя земен път

открих, било тя зрима ли, или незрима!

 

За свежестта на утрото,

тъй ярко и червено,

което нежно с пръстите си гали,

момиче и момче,

току-що заспали!

 

И той ще се събуди и ще я погледа

така, както прави всяка заран!

Косите черни, кожата й  бледа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...