ЕТЮД І
В скрита изба
старо недопито вино пия.
Младо недолюбено момиче ми го носи.
Къдрава дъга
зад облак щуро слънце вие.
Вечер по звездите месечина стъпва боса.
Утро с бисерна роса
очите на живота мие,
а мен като лавина ме затрупват хиляди въпроси.
© Ангел Веселинов Всички права запазени