ЕТЮД І
В скрита изба
старо недопито вино пия.
Младо недолюбено момиче ми го носи.
Къдрава дъга
зад облак щуро слънце вие.
Вечер по звездите месечина стъпва боса.
Утро с бисерна роса
очите на живота мие,
а мен като лавина ме затрупват хиляди въпроси.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Хубаво ми беше да съзерцавам поетичната ти поанта, Ачо! Сърдечни поздрави!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
