ЕТЮД ІІІ
Като малко игриво дете от мокрия пясък
въздигнах си кула за чудо и приказ,
но немирна вълна от морето дойде и със трясък
без жал до основи я срина, без капчица милост
и после доволна се върна във синята шир
и стана отново лениво море.
Ей така и ти ме опи с твоя див еликсир
и за заложник във сърцето си ме взе,
не ме остави даже за нещо да попитам.
А още хиляди въпроси ме връхлитат днес.