27 feb 2011, 15:18

Етюд ІІІ 

  Poesía » De amor
720 0 12

 

 

ЕТЮД  ІІІ

 

 

Като малко игриво дете от мокрия пясък

въздигнах си кула за чудо и приказ,

но немирна вълна от морето дойде и със трясък

без жал до основи я срина, без капчица милост

и после доволна се върна във синята шир

и стана отново лениво море.

Ей така и ти ме опи с твоя див еликсир

и за заложник във сърцето си ме взе,

не ме остави даже за нещо да попитам.

 

А още хиляди въпроси ме връхлитат днес.

 

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??