Feb 27, 2011, 3:18 PM

Етюд ІІІ 

  Poetry » Love
719 0 12

 

 

ЕТЮД  ІІІ

 

 

Като малко игриво дете от мокрия пясък

въздигнах си кула за чудо и приказ,

но немирна вълна от морето дойде и със трясък

без жал до основи я срина, без капчица милост

и после доволна се върна във синята шир

и стана отново лениво море.

Ей така и ти ме опи с твоя див еликсир

и за заложник във сърцето си ме взе,

не ме остави даже за нещо да попитам.

 

А още хиляди въпроси ме връхлитат днес.

 

 

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??