Етюд ІІІ

Poetry » Love

860 0 12

ЕТЮД ІІІ

Като малко игриво дете от мокрия пясък

въздигнах си кула за чудо и приказ,

но немирна вълна от морето дойде и със трясък

без жал до основи я срина, без капчица милост

и после доволна се върна във синята шир

и стана отново лениво море.

Ей така и ти ме опи с твоя див еликсир

и за заложник във сърцето си ме взе,

не ме остави даже за нещо да попитам.

А още хиляди въпроси ме връхлитат днес.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Прочетох с удоволствие,и трите етюда!!!

2011-03-01T20:32:53+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

!Чудесен етюд!!!

2011-02-28T20:33:47+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много хубаво, Ангел...
красива идея и стихове..
много ми допаднаха тези късчета живот
и поезия...сърдечен поздрав.

2011-02-28T20:03:30+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Хей, Заложнико, на Любовта зад гъстите решетки,
опит опивай и отпивай на виното любовно еликсира,
Живота винаги ти къса сметката -
от ритъма сърдечен - жива клетка...
Съмнявам се в това, че с Времето - тя дава фира...

Недопити етюди... нека има и Утре...

2011-02-28T15:26:53+02:00
rozza (Радка Миндова)

Хубави етюди.Ще се радвам да прочета още един

2011-02-28T15:09:58+02:00