Отписах мисълта че ще порасна
достойна и добра жена.
Не пия чай от чашката кафяна,
а едри и горчиви семена.
Разклатих цялото дърво на рая,
онуй със ябълките и с една змия,
и тръгнах може би съвсем покварена,
защото кошница с грехове набрах.
И махнах си листата до едно,
гола пред Адам застанах кротка.
Може би и тогава Бог реши
символът на Ева да остане котката.
А Адам не беше толкова умел,
не беше и възвишен, и интелигентен.
Глупакът вино беше взел,
вместо напитката на боговете.
И нищо че ме сбърка с коза,
аз още и преди христа го любя,
но със тъй оскъдната му мозъчна кора
най-много рая да загубя.
© Стела Всички права запазени