6.03.2015 г., 23:14

Ева

924 0 0

Отписах мисълта че ще порасна
достойна и добра жена.
Не пия чай от чашката кафяна,
а едри и горчиви семена.


Разклатих цялото дърво на рая,
онуй със ябълките и с една змия,
и тръгнах може би съвсем покварена,
защото кошница с грехове набрах.


И махнах си листата до едно,
гола пред Адам застанах кротка.
Може би и тогава Бог реши
символът на Ева да остане котката.


А Адам не беше толкова умел,
не беше и възвишен, и интелигентен.
Глупакът вино беше взел,
вместо напитката на боговете.


И нищо че ме сбърка с коза,
аз още и преди христа го любя,
но със тъй оскъдната му мозъчна кора
най-много рая да загубя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...