paloma66 (Гълъбина Митева) 6 януари 2017 г., 16:15

Старци 

172 8 15

Тук всеки ден по някой си отива.
Дочакал утро - не дочакал мрак...
Протяжно вие музиката жива.
Пристъпват старците от крак на крак.

 

Държат в ръце износени каскети,
и тихичко подсмърчат на студа...
Старица стиска някакво букетче.
А утре... на кого ли е реда?

 

На портичката - катинар ще хлопне...
Самотно ще белее некролог.
Ще легне гладно кучето сиротно -
стопанинът му ще вечеря с Бог...

 

В зори, по тъмно - минувач случаен 
коричка ще подхвърли през плета.
За всеки случай - песа ще залае...
Но... хлебеца ще вземе, след това.

 

Камбаната - и утре ще забие.
Отиват си - един, подир един...
Днес синкав пушек няма да извие
поредният осиротял комин.

 

Напролет, край срутените огради -
ще бухнат нарцисите - цвят до цвят...
Но няма да се върнат младите - 
с мотиката... градинки да редят.

 

А старците - ще си отиват скромно...
Един след друг, по тъжния си ред...
В мазето прашно, на ръждясал гвоздей,
виси, осиротял... един каскет.

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • BuRn_AliVe (Александър) Прекрасно, прекрасно.
  • RumyanaMomchilova (Rumyana Momchilova) Напълно заслужава да влезе в учебник по Литература! Поздравления за хубавия текст!!!
  • Emma_Heart (Гергана Костадинова) Разплаках се. Отива в Любими.
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна) !
  • valqka (Валентин Василев) Трогна ме! Поздрави!
  • paloma66 (Гълъбина Митева) yotovava (Валентина Йотова) Благодаря за този коментар - почувствах искреност. Да, аз наистина не раздавам похвали ни наляво - ни надясно... Не, че няма достатъчно талантливи поети в това пространство, но... аз наистина съм заета повече с това - да творя, да комуникирам с хората, които ми пишат, и... с куп други неща, извън поезията... И, ако принципа е - "лайкни - да те лайкна" - е-ха.... бих останала в това пространство съвсем сама... Но, за щастие - не е съвсем така. Благодаря ти, Валентина!
  • sauronboab (Борислав Ангелов) Тъжно и страшно... Накрая за жалост май остават само кучетата... Докогато може би и те не напуснат селото - овълчени от глад и сирота. . .
  • yotovava (Валентина Йотова) ето една качествена поезия, под която не се тълпят да коментират, защото Гълъбина няма да тръгне да раздава похвали наляво и надясно, а само ще ни радва със стиховете си, които извират от сърцето и стигат дълбоко.
  • radiola (Рада Димова) Стиховете ти винаги хващат за гърлото! Защото са истински!
  • Plevel (Силвия Илиева) Тъжна картинка... въздействащ стих!
  • vedrina (Марина Стоянова) Жестока е старостта...!!!
    "Камбаната - и утре ще забие.
    Отиват си - един, подир един...
    Днес синкав пушек няма да извие
    поредният осиротял комин."
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева) Така е. За два месеца на село вече са пет. Харесах!
  • Eia (Росица Танчева) Осиротяване... Тъжна, истинска, искрена и затова - въздействаща поезия...
  • Веси_Еси (Еси) За жалост има доста истина в това стихотворение.
    Толкова кътчета в страната ни опустяват,
    а младите, ех, младите ... те бягат ли, бягат ...
    Поздрави!
  • ico1_all (Христо Паничаров) Много тъжно , но и за съжаление много вярно си го написала Гълъбино, чак ми се плаче..... но пък нали знаеш какво е излязло накрая от кутията на Пандора!!!

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.