6.02.2019 г., 16:04 ч.

Знак (От една болнична стая) 

341 16 22

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ена (Елена Гоцева) Присъединявам се към коментиралите...
    И ще помълча
  • valia1771 (Ивон) Силно и докосващо!
  • JujuBuju (Меги Миткова) !!!
  • dansyto (Данаил Таков) Поздравления и от мен за силния стих! До болка разтърсва, грабва за гърлото, замисля!
  • Anita765 (Ани Монева) Още веднъж благодаря на всички, спрели се тук!
  • Plevel (Силвия Илиева) Какво да кажа, Ани, понякога ми е трудно да коментирам. Почувствах го. Поздрави.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Впечатляващо!
  • Penkeler (Валентин Григоров) Много силно!!!
  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева) Въздействащо и носталгично, но така прониква в кръвта, в сетивата, в подсъзнанието и връща в реалността. Там, където болката подлудява, където смъртта е избавление, когато знаеш, че умираш, а краят не се вижда...Ани, прекланям се пред таланта! Поздравления!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева) Разтърстващо!
  • Веси_Еси (Еси) Изключително! Бърка дълбоко и силно те разтърсва! Респект!
  • sisi6571 (Светла Илиева) Аз... не знам какво да ти напиша, Ани... Прочетох го днес и се разтреперих и разплаках. Това са моите мисли след една жестока катастрофа... Тогава не успях да ги изпиша, можах само "На ръба" да сбера в нещо. Повтаряла съм си го по сто пъти на ден, за да се спася от кошмара....
    Стихът ти е невероятен и силно въздействащ!! (Радвам се, че не ти си лирическата) . Много точно предадена емоция!! Поклон ти за таланта!! Поклон!!
  • slavi2002 (Слави Тодоров) Много силно и запомнящо се!
  • yotovava (Валентина Йотова) Ани, много добре изведена идея и страхотна поанта, поздравявам те, прочетох го още по обед, но чак сега стигнах да коментирам.
  • Неа (Невена Паскалева) Много тъжно...
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Ох, успокоих се! Уверявам те, че ще запомня твоите думи за страданието, Ани! Бъди здрава и вдъхновена!
  • Елиза13 (Мария) Много силно въздействаща творба, Ани! Предала си разкъсващата болка по изключителен начин! Стихотворението ти ме отведе в моменти, които са много тежки за мен. Преди две години загубих колежка, която почина от рак. Болката е двойно по- голяма , когато един човек си отиде от тази земя без вяра в Бог. Без знанието, че трябва да се покае за греховете си и да поиска искрено прошка от Бог! Защото Единствено Той дава спасение на душата и вечен живот след смъртта.Чувствам се виновна до голяма степен, че не бях по - настоятелна да и говоря за това.
    Моля да ми простиш, ако съм те натоварила със споделеното. Поздравявам те още веднъж за разтърсващата поезия!!! Приеми една приятелска прегръдка от мен мила, Ани!
  • Anita765 (Ани Монева) Благодаря на всички, спрели се при мен!
    Напълно се разграничавам от образа на лирическата, Мария. По-скоро той е сборен, от наблюдения и съпреживявания. Маргарита е дала точно определение - "думи за страданието".
  • goblenka (Маргарита Ангелова) Еха! Трагично и красиво! Какви думи за страданието!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова) ...и чувството остави рана, сърцето дълго плака.... но в мен остана..и търси своя знак душата...
    Благодаря Анита, силно..
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Невероятно!!! Въздейства тази истинна болка, влиза в читателя, предизвиква сълзи... Висококаратна Поезия! Дано не се уеднаквяваш с лирическата, би било много жестоко като изживяване, Ани!
  • veesii70 (Веселка Стойнева) Много силно и истинско! Поздравления!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.