6.02.2019 г., 16:04

Знак (От една болнична стая) 

  Поезия » Друга
1178 17 24

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато написах това стихотворение, напълно осъзнавах, че читателите биха ме отъждествили с лирическата, което ме притесняваше, защото не е вярно. Все едно да изрека съвсем целенасочено лъжа. Но пък изпитвам и някакво удоволетворение, че съм успяла да изградя толкова достоверен образ, в който някои да се припознаят, други да видят съпътстващи такива ситуации с близки. Някои дори да намерят отговори на нещо, което ги е глождило дълго време. Мисля, че това е едно от предназначенията на словото - да се огледаме и видим в него.
  • Разграничаваш се от лирическия герой? Искаш да кажеш, че не си писала за себе си, навярно. Трудно ми е да повярвам, защото успяваш да ме върнеш в дните, часовете, минутите... когато аз наистина съм бил там. Поздрави!
  • Присъединявам се към коментиралите...
    И ще помълча
  • Силно и докосващо!
  • !!!
  • Поздравления и от мен за силния стих! До болка разтърсва, грабва за гърлото, замисля!
  • Още веднъж благодаря на всички, спрели се тук!
  • Какво да кажа, Ани, понякога ми е трудно да коментирам. Почувствах го. Поздрави.
  • Впечатляващо!
  • Много силно!!!
  • Въздействащо и носталгично, но така прониква в кръвта, в сетивата, в подсъзнанието и връща в реалността. Там, където болката подлудява, където смъртта е избавление, когато знаеш, че умираш, а краят не се вижда...Ани, прекланям се пред таланта! Поздравления!
  • Разтърстващо!
  • Изключително! Бърка дълбоко и силно те разтърсва! Респект!
  • Аз... не знам какво да ти напиша, Ани... Прочетох го днес и се разтреперих и разплаках. Това са моите мисли след една жестока катастрофа... Тогава не успях да ги изпиша, можах само "На ръба" да сбера в нещо. Повтаряла съм си го по сто пъти на ден, за да се спася от кошмара....
    Стихът ти е невероятен и силно въздействащ!! (Радвам се, че не ти си лирическата) . Много точно предадена емоция!! Поклон ти за таланта!! Поклон!!
  • Много силно и запомнящо се!
  • Ани, много добре изведена идея и страхотна поанта, поздравявам те, прочетох го още по обед, но чак сега стигнах да коментирам.
  • Много тъжно...
  • Ох, успокоих се! Уверявам те, че ще запомня твоите думи за страданието, Ани! Бъди здрава и вдъхновена!
  • Много силно въздействаща творба, Ани! Предала си разкъсващата болка по изключителен начин! Стихотворението ти ме отведе в моменти, които са много тежки за мен. Преди две години загубих колежка, която почина от рак. Болката е двойно по- голяма , когато един човек си отиде от тази земя без вяра в Бог. Без знанието, че трябва да се покае за греховете си и да поиска искрено прошка от Бог! Защото Единствено Той дава спасение на душата и вечен живот след смъртта.Чувствам се виновна до голяма степен, че не бях по - настоятелна да и говоря за това.
    Моля да ми простиш, ако съм те натоварила със споделеното. Поздравявам те още веднъж за разтърсващата поезия!!! Приеми една приятелска прегръдка от мен мила, Ани!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
    Напълно се разграничавам от образа на лирическата, Мария. По-скоро той е сборен, от наблюдения и съпреживявания. Маргарита е дала точно определение - "думи за страданието".
  • Еха! Трагично и красиво! Какви думи за страданието!
  • ...и чувството остави рана, сърцето дълго плака.... но в мен остана..и търси своя знак душата...
    Благодаря Анита, силно..
  • Невероятно!!! Въздейства тази истинна болка, влиза в читателя, предизвиква сълзи... Висококаратна Поезия! Дано не се уеднаквяваш с лирическата, би било много жестоко като изживяване, Ани!
  • Много силно и истинско! Поздравления!
Предложения
: ??:??