Еволюция на поздрава
На село някога се поздравяваха
с "Помози Бог" и "Дал ти Бог добро"
При срещата мъжете шапка сваляха
с усмивка и със лек полупоклон.
За мама и за татко, и съседите
бе "Добър ден" и рапорт, и внимание.
Забързан и оплетен във съмнения
денят бе длъжен да отвърне със старание.
А аз пораснах с дъвката в устата,
със "Мараба" и още "Чао до скиф!"
Децата ми с "Човеко, много яко"!
За внуците - там Фейсбук ще реши...
Ще кажете : светът еволюира
и всяко поколение расте
щом думите за поздрав си избира
за да е от родителя далеч.
Накрая все пак слиза до стъпалото
където спят изгубените ценности.
Със неподправена и искрена носталгия
чрез миналото да намери себе си...
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Важното е да продължаваме да се поздравяваме и да сме човеци! Много ми хареса!
-
Благодаря ви момичета и момчета.Бъдете здрави!
-
Всичко се променя и тече, дано Доброто да не отнесе... Добра стига, Доче!
-
С времето всичко се променя - но истинските стойности не се губят.
Хареса ми много, Доче! -
Прекрасен силен стих. Там в най- последният куплет си събрала най-ценното. Шапка ти свалям!
-
Пак си с актуална тема, Доче! Поздрави!
-
И на мен ми харесват поздравите на родителите ни - някак по-човечни, топли и искрени са били. Но съм убедена, че трябва да учим децата си и на нещо по-различно от улицата, за да им оставим в наследство една по-подредена стойностна система.
Изпращам ти закъснялото си браво за стихотворението, Доче! -
Прекрасно!
-
Отдавна искам да коментирам твоите творби,Доче,но сме толкова много народ и току изпусна нишката....А ти пишеш прекрасно!!Тоя стих е направо....в десятката!Толкова си права,аз съм преживяла половината от поздравите,имам си своята носталгия,най-вече по романтиката на миналото,в сравнение с настоящето грубо и жаргонно...Но ако не се равнявам с времето,то трябва да се примирявам,инъче ме считат за "допотопно изкопаемо".А аз разбирам всичко-и времето и хората и младите и....поздравите!Освен добро съдържание,стихът ти е изграден перфектно!!...
-
С Надето. Поздрави и от мен, Доче!
-
Всичко тече, Мъдрост моя, всичко се променя. За нас остава носталгията.
-
Дочка много ми се ще да бъда оптимист като теб но едва ли ще има връщане назад.Времето и нравите гледат само напред.Носталгията е болка но бъдещето я изтрива!
-
Хубава тема. Но като че ли най- често и искрено се поздравяваме в планината. Хубав стих!
-
А може ли да ги редуваме?
Подредени, разбъркани,
гласът на времето чувам,
на живите и на мъртвите...
☆ -
Дааааа... Така е. Не знам, обаче, дали наистина ще потърсят ценностите.
-
Разнообразяват се начините
на поздрав, променят се и начините на комуникация,
но за сметка на друго, което се отнема от цвета на душата... -
Добре, че поздравът все още съществува
Поздрави, Доче! -
Всеки поздрав е добър, щом е от сърце...
-
Важно е да има поздрави,защото доста се затворихме в себе си...
Поздравления,Дочка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
