Еволюция на поздрава
На село някога се поздравяваха
с "Помози Бог" и "Дал ти Бог добро"
При срещата мъжете шапка сваляха
с усмивка и със лек полупоклон.
За мама и за татко, и съседите
бе "Добър ден" и рапорт, и внимание.
Забързан и оплетен във съмнения
денят бе длъжен да отвърне със старание.
А аз пораснах с дъвката в устата,
със "Мараба" и още "Чао до скиф!"
Децата ми с "Човеко, много яко"!
За внуците - там Фейсбук ще реши...
Ще кажете : светът еволюира
и всяко поколение расте
щом думите за поздрав си избира
за да е от родителя далеч.
Накрая все пак слиза до стъпалото
където спят изгубените ценности.
Със неподправена и искрена носталгия
чрез миналото да намери себе си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
