Европеизация у селу
Еврупейску стана нашту селу.
Казвът, лундунчанин гу привзел.
Разпуреждъл се ачик и смелу.
Бил ругат кът селския кузел...
Производству, казвът, щял дъ прави.
Ръбутилницъ у долнътъ мъхла тъкмял.
Занаятъ искъл - нам дъ гу устави,
ама с силиниятъ, у чуду съ видял...
Селяни сме, Маро, не сме титлуносци,
копаме домати, нижиме тютюн.
В прахуляка даже, шляпаме си боси,
не сме къту негу целите в пърфюм.
Щял дъ ни дукара техните убноски.
Ни улавял нищу той ут джумбишлък.
Скубел патладжанъ, мислел гу за троскут...
Лундунчани, Маро, райграси съдйът...
Учен бил чиляка... Същу мънгизлия...
Що душъл на селу, а не у градъ?...
Благуродник, Маро!... Не чи дъ съ крие.
Искъл дъ започне с дребните неща...
Да не кажеш после - не съм ти убадил!
Щом гу срещнеш личну, ти съ пуклуни.
Празник е у селу. Еврупейскъ радуст.
Табиета роден вече зъбрави!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Дали ще се европеизира селото?
