Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2732
29.08.2019 г., 22:58 ч.  

Езичница 

  Поезия » Друга
1358 18 17

За силата ли? Тя ще ви разкаже,

но не и днес! Когато си отива.

Подпира с нея лепкавите сажди

от хиляди кубици тъмносиво,

които до вселената се ширят –

до нейната Вселена – нависоко.

И ако само звук взриви надира*,

светът пропада в кривата посока.

 

За силата, която притежава 

изгаряли са безпощадно жрици.

Не ѝ е нужна жертвената слава.

(без друго не кълве на зли езици)

 

За болката? Ще може да разказва,

но не и днес! Преди да си отиде.

Под думите превързва хищни язви,

реди наум лечебни панихиди.

И ако само буквичка напише,

мастилото в кръвта ѝ се обагря –

писецът се забива в душна ниша,

където силата безсилна бяга.

 

За болката, която притежава

наемник е предсмъртният ѝ одър.

Езичниците ходят по жарава,

макар че за внезапна смърт се борят.

 

_________________________________

* - надир – (астроном.) Точка на небесната сфера, противоположна на зенита.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мисля си..., че приключих с писането или съм в дълготраен антракт, но много мило от твоя страна, Дени.
    Благодаря!
  • Толкова хубаво пишеш..Възхищавам ти се.
  • Умея да чета мълчания и многоточия.
    Албенка, твоите топлят.
  • Толкова боли този стих... че не смея да кажа ни дума повече...
  • Ейнджълче!
    Имайте всички хубав и смислен уикенд!
  • ⚘
  • Прегръщам те! От сърце е!
  • Танче, като отговор веднага ми изплува нещо от Галена Воротинцева:
    "Знам, че нищо не знам. И ми става по-мътно.
    И отсам, и оттам, и в средата на пътя
    някой беше вървял преди нас в тази киша,
    беше взел, беше дал. И си беше отишъл."
    Даже не знам защо точно с това отговарям...
    Благодаря за подкрепата.
  • Да, не винаги дълбоката болка ражда силата, но при жени като теб, това е си е сила, Майче! Стиховете ти са невероятни, а те няма как да бъдат написани от слаба душа!
  • Така е, Лиа, болката и силата са като сиамски близначки...хубаво си го казала, винаги едната е по-видима от другата, но всъщност не растат ли синхронно?! По-дълбоката болка изисква и ражда по-голяма сила. Май не винаги...
    Лиа, другарю Димитров!
  • "За силата ли? Тя ще ти разкаже,
    но не и днес! Когато си отива.
    Подпира с нея лепкавите сажди...

    ...За болката? Ще може да разказва,
    но не и днес! Преди да си отиде.
    Под думите превързва хищни язви..."
    Силата и болката. Да, двете сестри близначки с различни лица, но опрели гръб в гръб - когато виждаш едната, другата се крие в сянката и, а когато другата - първата бледнее пред светлината. Мая, не ми се говори, а ми се четеш. И, не... нямам грешка в израза: Четеш ми се! А " езичницата" е била винаги много уважавана личност, в моето сърце. Благодаря ти за ударната сила " аспиринна" поезия!
  • Ти обаче пак ги подреждаш добре. Тук замириса на пушек и на изгоряла кожа. Хубаво е.
  • Бате Спиро, стреснА ме.
    Откогато те няма...
    Щур, Спиридоне, О ви и двамата!
  • Ле-ле-е-е...
    Яката работа!
    Адмирации!!!
  • Щурче! LY
  • Танче!
    Благодаря, че се отби.
  • За болката? Ще може да разказва,
    но не и днес! Преди да си отиде.
    Под думите превързва хищни язви,
    реди наум лечебни панихиди.
Предложения
: ??:??