29 авг. 2019 г., 22:58  

Езичница

1.8K 19 17

За силата ли? Тя ще ви разкаже,

но не и днес! Когато си отива.

Подпира с нея лепкавите сажди

от хиляди кубици тъмносиво,

които до вселената се ширят –

до нейната Вселена – нависоко.

И ако само звук взриви надира*,

светът пропада в кривата посока.

 

За силата, която притежава 

изгаряли са безпощадно жрици.

Не ѝ е нужна жертвената слава.

(без друго не кълве на зли езици)

 

За болката? Ще може да разказва,

но не и днес! Преди да си отиде.

Под думите превързва хищни язви,

реди наум лечебни панихиди.

И ако само буквичка напише,

мастилото в кръвта ѝ се обагря –

писецът се забива в душна ниша,

където силата безсилна бяга.

 

За болката, която притежава

наемник е предсмъртният ѝ одър.

Езичниците ходят по жарава,

макар че за внезапна смърт се борят.

 

_________________________________

* - надир – (астроном.) Точка на небесната сфера, противоположна на зенита.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Нарлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...