EЗИКЪТ МИ
ги обича.
Прави си с тях
каквото си иска.
Държи ги между
устните ми, когато
са най-сладки.
Взривява ги
в самия им край.
Понякога ги преглъща
да узреят семената им.
Проникват в съня ми.
Бодат ми небцето.
Будят се удивителни,
нетърпеливи,
среднощно-мастилени.
Пада си страшно
езикът ми по думите...
© Миглена Цветкова Всички права запазени